Дентална Имплантология

Усложнения кариес, както и заболяванията на околозъбните тъкани доста често водят до загуба на зъб/и. Тяхното рехабилитиране може да се осъществи освен по конвенционалните методики с използването на т.нар. мостове, с помощта на зъбните импланти.
Основните класификации ги подразделят на: едночастови и дву- частови; от титанови сплави, керамика или циркониев диоксид. Този вид класификация е най - удачен за правилния избор на пациентите. Едночастов (tissue level) или дву- частов (bone level) имплантат? Безспорно след хирургичната интервенция, колкото и лека да е тя, все известно е, че пациентите занемаряват хигиената в областта, което определено би увеличило риска от инфекция около един tissue level имплантат, в сравнение с един скрит bone level.

Кои са основните етапи при поставянето на имплантат?

Основна, както и може би една от най - важните причини, защо е по- добре да използваме bone level имплантати, е натоварването и дълготрайния успех на един имплант след неговото поставяне. За да се получи една здрава, стабилна връзка между костта и титановата повърхност е нужно да бъдат изпълнени някой условия: време на покой, през което костните клетки се преориентират в новосформираното легло на импланта и се изградят здрави връзки – мостове с имплантатната повърхност - този процес се нарича остеоинтеграция. Той изисква определен период от време, строго индивидуален. Този вид имплантиране е по - неприятен за пациента, предвид периода в който той трябва да носи временни конструкции, изчаквайки остеоинтеграцията, но осигурява един по - дълготраен успех на лечението.

I етап – Диагностика и лечебен план.

Извършва се пълна диагностика, преценяват се предимствата, недостатъците и рисковете.

II етап

На този етап засегнатият зъб(и) се отстраняват и се поставя подходяща временна конструкция (мост или протеза).

III етап - Планиране и поставяне на имплантата.

Зъбният имплантат се поставя в челюстта, посредством щадящ оперативен метод.

IV етап - Поставяне на надстройката (abutment).

Процедурата се състои в разкриване на имплантата и свързване на надстройката. Tя е вторият елемент от зъбния имплантат, който се завива за него и ще носи натоварването от моста, короната, или протезата по време на дъвчене. Този етап се извършва 4 - 6 месеца след първата операция. На този етап се потвърждава остеоинтеграцията на импланта в коста.

V етап - Окончателно възстановяване.

Изработва се окончателната корона или мост.

VI етап - Поддръжка.

Този етап включва клинично наблюдение на пациента и задължително поддържане високо ниво на хигиена в домашни условия. Лекуващият екип осигурява необходимата информация, съвети и напътствия за това.

Мога ли да получа лечение с имплантати незабавно?

Трябва да се разграничат 2 термина: имплантиране и натоварване. Имплантирането е процедура по поставяне на импланта в костта, а натоварването е неговото разкриване, поставяне на надстройка и окончателна конструкция.
Най - добрата от гледна точка на имплантологията комбинация е отложено имплантиране и отложено натоварване. Като сравнение: когато си счупите ръката и Ви я гипсират, през следващата седмица можете да играете волейбол, но какво ще се случи с костта?

При кои здравословни състояния е изключено поставянето на имплантати?

Химиотерапия, проведена през последните 12 - 18 месеца
Лъчелечение в лицево-челюстната област - след консултация с лекуващия лекар.
Психично заболяване - нелекувано
Всяко общо заболяване, довело до влошаване на общото състояние.
Нерегулиран захарен диабет
Лечение със стероиди в големи дози
Тютюнопушене - само в случаите с костна присадка.

Какви са основните усложнения при лечение с имплантати?

Имплантатът не сраства с костта (не остеоинтегрира). Това зависи от участъка на челюстта, както и от качеството и количеството налична кост. Ако имплантат 'не остеоинтегрира', то той бива отстранен на етапа на разкриване и поставяне на надстройката. При наличие на достатъчно костна тъкан, след определен период имплантирането може да бъде повторено. Дългосрочният успех на имплантатите, които са 'остеоинтегрирали' е 99% за 15 години.
Кървене и инфекции са усложнения винаги рискови във всяка хирургична процедура.
Засягане на нерв. Най - важният от тях е долночелюстният нерв, наречен 'мандибуларен'. Той преминава през цялата долна челюст и осигурява чувствителност на долната устна. Поставянето на имплантат винаги се планира внимателно с помощта на 3D - скенер, за да се избегне неговото увреждане и последващото изтръпване на долната устна от съответната страна.